„Понемногу приспособляюсь к „независящим обстоятельствам“. П. М. Бицилли и семья Флоровских в первые годы эмиграции”

В центъра на изследователския интерес на авторите е забележителната фигура на проф. П. М. Бицили – историк, културолог, филолог; един от най-значимите представители на руската хуманитаристика от миналия век, живял и работил в България в периода 1924-1953 г; завеждал катедрата по нова и най-нова обща история в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1924-1948 г. 

Сборникът е съсредоточен върху най-неизучения период от биографията на проф. Бицили – времето от 1920 до края на 1923 г., когато ученият преподава в новооткрития в г. Скопие филиал на Белградския университет.

В първия раздел на книгата са публикувани за пръв път и подробно коментирани 19 писма на професора до неговата ученичка и бивша колежка от Императорския Новоросийски университет Клавдия Василевна Флоровска – първата жена-приват-доцент в този университет. В драматичните обстоятелства на следвоенна Европа и следреволюционна Русия, когато емиграцията се оказва единствен изход за физическо оцеляване и духовно съхранение, България е една от страните, дали подслон и възможност за продължаване на кариерата на много руски учени. В писмата на проф. Бицили до Клавдия Василевна напрегнато звучи темата за личния избор на интелектуалеца във време, когато историята стеснява хоризонта на възможностите. С особена острота е поставен въпросът за реализацията на жената-учен в ситуация на „независещи обстоятелства”, за постигнатото лично смирение чрез всеотдайно служене на образованието и културата. 

Втората част на книгата е конструирана около една находка с изключително значение в историята на емигрантознанието. За първи път е открито и публикувано писмо на проф. Бицили до неговия бивш студент бъдещият богослов Георги Василевич Флоровски. Нито един извор от тази преписка, за която досега е известно само, че е съществувала, не е открит до днес. Писмото е особено интересен източник и защото в него се коментира магистърската дисертация на Г. В. Флоровски, чийто текст също се смята за загубен.
Особено предизвикателна за читателя е третата част на книгата. В нея е публикуван ръкопис, съществуващ в няколко екземпляра, които авторите откриват в два различни архива: личен – в София (България) и публичен – в Принстън (САЩ). Текстът със заглавие „Историческата философия на Данилевски” не е подписан, машинописните му варианти са идентични, но върху тях има различни ръкописни маргиналии. Т. Галчева и И. Голубович следват пътищата на историческата реконструкция, опитвайки се не толкова да решат, колкото да зададат въпросите, които възникват в хода на анализа, В резултат авторите, макар и с колебания, обосновават предположението, че вероятен автор на ръкописа е проф. Бицили като източникът следва да бъде датиран към началото на 20-те години на миналия век и отнесен към „скопския” период от творчеството на учения.

Общо в книгата са публикувани изцяло 22 нови архивни източника, в коментара им са привлечени още много други, събирани в хранилища София, Прага, Москва, Одеса, Ню Йорк и Принстън.

Изданието е адресирано към студенти, изследователи, потомци на руските емигранти, както и към широк кръг читатели, интересуващи се от проблемите на българската и руската история, философия, културология. То съчетава академична точност с жив и интригуващ разказ, в който фактите са не просто набор от информация за дати, събития и лица, а съставна част на миналото, запазило и до днес емоционално въздействие.

Оценете

Вашето име:

Вашето мнение:

Рейтинг: Лош Добър